Замисляли ли сте се какво стана с нормалното общуване между хората? Поне аз се замислих. Помня дните когато като деца не беше нужно да имаш мобилен телефон, за да се свържеш с приятелите си, а просто отиваш пред блока и викаш. Тогава не ни бяха нужни множеството джаджи, за да се забавляваме, а просто играехме на криеница, стражари и апаши, гоненка и т.н. Вярвам, че много от вас още си спомнят игрите на площадката с умиление, но тези от вас, които имат деца, не ги учат на тези игри. Просто купаваме Playstation или някаква друга игра, за да отвлича вниманието на детето, докато вършим други "важни" неща. 
 Преди няколко дни видях сестрите на мои бивши съученици и не можах да повярвам на очите си. Това бяха деца на около 12-13 години, които бяха сложили тежък макиаж, къси поли, изрязани потници, естествено с анималистичен принт, които да си кажа честно приличаха повече на каките по магистралите, отколкото на ученички в 5-6 клас. Разговорите им се въртяха около това, дали да преспят с еди-кое си момче, в коя дискотека да отидат и да се напият. Замислих се, че на техните години ние излизахме с компанията в квартала, за да си поиграем след училище, или в нечия къща, за да гледаме сериал или детско предаване, често пишехме заедно домашните си, което естествено преминаваше в правенето на някоя щуротия. 
 С навлизането на по-напреднали технологии с нашия свят комуникацията между хората премина в "чатене", "туитване" и други от този сорт. В моите детски години да имаш изобщо компютър, да не говорим за интернет, беше нещо изключително. И все пак ги използвахме, за да си напишем домашното или да поиграем някоя игра заедно. Сега ако си направим експеримента да отнемем на дете компютъра и телевизора, надали то ще може да измисли какво друго може да прави. 
 Дори ми е болно да подхвана темата за възпитанието и обноските на новото поколение, не само в социума, но дори в домашна среда. Уважението към учителите и възрастните изобщо, направо се е изпарило. Не си дават сметка, че учителят е там, за да им помогне и научи на нещо, а го възприемат, че просто им губи времето. Изпитите след 7-ми и 12-ти клас доказват деградацията на ценностите в младите. Колкото и комични да са изказванията им, на мен ми се стуват повече трагични. Много от младите не могат да изброят поне 3 произведения на Патриарха на българската литература, не знаят кои са Ботев и Левски, което срам не само за тях, но и за тези позволили да се стигне до това положение. Искам да отбележа, че съм много благодарна както на родителите си, така и на учителите, че изградиха в мен един родолюбец и една страст към учението и да съм горда, че съм българка!